Източник: Lost in Plovdiv
По своята същност читалищата са традиционна българска институция, която започва своето развитие по време на Възраждането и спомага за разпространението и съхранението на знания и култура. Обикновено към тях има библиотека, зали за организиране на мероприятия и се формират различни кръжоци и групи по интереси.
Днес, макар и да са позагубили малко от общественото си значение, те все още са мястото, в което може да намерим редица образователни материали и да развием уменията и талантите си.
Район Централен:
Народна библиотека Иван Вазов – ул. Авксентий Велешки 17
На 15 септември 1882 г. за читатели е открита библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Тя изпълнява функциите на национално хранилище на българската книжнина и има огромен принос в опазване на българското културно-историческо наследство и съхранява над 1.5 милиона библиотечни единици. Създадена е по лична инициатива и с усилията на видния възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879 г. Притежава изключително ценен архив, между който има ръкописи върху пергамент и хартия от XII до XIX век, архиви на видни възрожденски книжовници и обществени дейци, многобройни цялостни и годишни течения на периодични издания, вестници и списания, сравнително най-пълната сбирка от национална литература и др.
Днес Пловдивската народна библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от над 1 960 000 библиотечни документа. Притежава богато разнообразие от научна, художествена литература, ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството, лични библиотеки.
Разполага и с детски отдел, който се намира на ул. Филип Македонски 34. В него се регистрират потребители до 14 години, но библиотечната му колекция се ползва от всички възрастови групи.Наличието на учебници, учебни помагала и справочници го прави често посещавано място от студенти, учители и родители. Залите за свободен достъп са три и са обособени по възрастови групи.
Народно читалище Алеко Константинов – бул. 6-ти септември 160
Читалището първоначално е създадено под името „Васил Коларов” в памет на известния политически и държавен деец, живял повече от 15 години в Пловдив. Разположено било в някогашния квартал „Гюл бахче” между хълмовете Сахат тепе и Бунарджика. Първите книги се събират от „къща на къща” като дарения и постепенно фондът му нараства. Още през 1965 г. достъпът до книгите е свободен, а читалището е обявено за образцово. След промените от 1989 г. е преместено на сегашния си адрес, а от 1995 г. негов патрон е големият български писател-сатирик Алеко Константинов.
Днес то съдържа богат библиотечен фонд и към него има различни школи и дейности. Често е домакин на различни културни прояви и организатор на събития в Града под тепатата.
Народно читалище Шалом Алейхем – ул. Христо Г. Данов 20
Читалището носи името на един от големите еврейски писатели Шалом Рабинович с псевдоним Шалом Алейхем. Създадено е по решение на Инициативен комитет от Еврейската общност в гр. Пловдив. Предназначението му е да бъде обединително средище и звено за културно-образователните изяви на евреите в града. Работата на читалището започва с разработена културна програма и с 600 тома книги. . Създадени са два кръжока – „Социално–икономически” и „Литературен”. Разкриват се шахматен клуб за деца и драматично-театрална трупа. В края на 1948 г. читалище „Шалом Алейхем” става градско квартално читалище определено да обслужва кварталите „Съединение”, „Иван Вазов” и „Антим I” като запазва своя етнически облик. За кратко време то интегрира своята дейност и скоро догонва по инициативи и изяви другите читалища. В края на 1963 г. библиотеката има вече 8000 читатели и 24 000 тома раздадена литература за деца и възрастни.
Сега дейностите на читалището са многобройни като едни от най-разпознаваемите са езиковите и музикални школи с вече утвърдена история и качество.
Народно читалище Възраждане – ул. Ст. Чалъков 1
Читалището възниква с участието на местни артисти, архитекти, хора от културния и духовен живот през 1983 година след редица опити за възстановяване на възрожденския му първообраз в сърцето на Стария град. За председател на институцията е избран емблематичният за Пловдив Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата. Към него има голяма библиотека и се помещава в сграда – паметник на материалното културно наследство от местно значение. То е своеобразен наследник на т. нар. „Българско читалище – Пловдив” от 1869 г., създадено от местни младежи и помещаващо се първоначално в „Жълтото училище”, после в обществена сграда в подножието на Таксим тепе и накрая в създаденото през 1904 г. близо до църквата „Св. Неделя“ читалище „Иван Евстратиев Гешов”.
Освен действащата библиотека, в него се провеждат литературни четения, премиери на книги, срещи-разговори с автори, творчески портрети, изложби, концерти, театрални спектакли, рецитали, чествания, музикални, литературни и езикови школи, ателиета, развива се клубна дейност, предлагат се курсове. Особено значимо събитие е откриването на галерия „Възраждане” към читалището, която е отворена вече близо 20 години.
Народно читалище П.Р.Славейков – ул. Петко Д.Петков 42
Читалището е създадено преди повече от 110 години в тогавашната „католишка” махала. В началото то е с името „Изгрев”. През 1959 г. са създадени два филиала на читалищната библиотека – единият в кв. „Каменица”, другият в жилищен комплекс „Тракия” (впоследствие преминал към новооснованото читалище „Младост”).
Днес в него има повече от 28 хил. тома многожанрова литература, справочни и периодични издания, аудиоматериали, добре уредена краеведска сбирка и др. Организират се разнообразни дейности, включващи литературни вечери – срещи с писатели и творци, представяне на нови книги, изнасят се беседи, открити уроци, викторини, организират се конкурси, чествания на личности, дати и събития, уреждат се изложби. На място малки и големи могат да намерят своя клуб по интереси, любителски състав, школи по изкуство с класове по: пиано, китара, пеене. Провеждат се уроци, организират се концерти, фестивали, конкурси и други културни дейности и прояви. Читалището активно работи с деца и е място за творческа изява и учене през целия живот.
Читалище Антим Първи – бул. Свобода 6
Сградата на бул. „Свобода” 6 включва библиотека с два отдела – за възрастни и детски отдел, книгохранилище, читалня, стая за пиано, стая за моден дизайн. При хубаво време се използват външните пространства за събития и други дейности: градина, с капацитет до 150 човека. На бул. „Свобода” 18 читалището разполага със зала за танци – спортни танци, народни танци, модерни танци, с капацитет до 200 човека и учебна зала за изучаване на английски език.
Читалище Христо Г. Данов – бул. „6-ти Септември“ 128
Създадено в някогашната махала Мараша, по примера на основаното през 1869г. Българско читалище – Пловдив – то е наречено Родолюбие. В него членуват неколцина настроени за бунт против турската тирания младежи, най-известният от които е чизмарят Кочо Честименски. След Априлското въстание /1876/ марашкото читалище окончателно преустановява своето съществуване. Почти 30 години по-късно група печатарски работници, привързани към книгите и знанието, се връщат към тази родолюбива идея и на 26.12.1904г. пак в този пловдивски квартал полагат основите на свое читалище. Инициаторите предлагат негов патрон да стане именитият книжар и издател, бивш кмет на града Христо Г. Данов.
От 1978г. се намира в съвременна сграда на територията на район Централен, като продължава да търси, въвежда и обогатява актуални и разнообразни форми на своята дейност, превръщайки се в привлекателен културно-информационен център . Разполага с библиотека с над 25 000 броя библ. единици и стотици читатели. Притежава богат фонд от художествена, детска и справочна литература. Има обособен кът за поезия и сбирка от поетични книги на незрящи автори.
Район Северен
Народно читалище Георги Търнев – бул. България 144
Създадено през 1900 г. от група млади хористи от т. нар. „певческа дружинка“ при църквата „Св. Иван Рилски“, читалището е именувано в памет на местен революционер. До 2018 г. то е единственото читалище на територията на район „Северен“. През 50-те години има над 2500 членове, книжният фонд възлиза на 27 960 тома, читателите са близо 1000. Създадена е и детска музикална школа със 110 ученика и класове по цигулка, акордеон, пиано, солфеж. Читалището е удостоено с орден „Кирил и Методий“ за цялата си дейност на своята 75 годишнина. През 1975 г. са открити библиотечни филиали в източната и западната част на района, а през 1980 г. читалището става методичен център, включващ 19 села. Активната дейност продължава и през 90-те години, макар и не в такива мащаби. През 2007 г. читалището получава наградата на Общинския читалищен съвет за цялостната си библиотечна дейност.
Днес разполага с богата библиотека с над 55 хил. тома с детски отдел и отдел за възрастни, както и читални към тях, две книгохранилища, отдел „Изкуствотека“, в който се съхраняват библиотечни документи по изобразително изкуство, архитектура, музика, театър, кино. Предлагат се различни дейности в школи по изкуства, езици, извънучилищно обучение, три клуба, дамска вокална група.
Народно читалище „Проф. Кирил Дженев – 2018“ – ул. Филипово 37
Това е първото читалище в града, създадено по време на демокрацията. Основано е в края на 2018-а година в Пловдив. Дейността му е предимно в областта на фолклора, народната хореография, музика и обичаи. През 2019-а година към читалището са сформирани и школи по актьорско майсторство, рисуване, математика и поп и джаз пеене. И до момента продължават да набират библиотечен фонд и приемат дарения на книги и материали.
Район Западен
Народно читалище Захари Стоянов – ул. Равнища 4
Читалището е основано през 1984 г. на базата на библиотечен филиал при НЧ „Васил Коларов” (сега НЧ „Алеко Константинов”). Дейността му включва работа с учениците и хора на различна възраст от квартал „Христо Смирненски”. С тях целогодишно работят музикалните школи, школите по различни изкуства, както и школата по йога и релаксираща медитация. Почти 10 години (1998-2008) в читалището е функционирал куклен театър.
В основата му е библиотеката, която разполага с фонд от над 22 хил. тома разнообразна литература и всяка година се подновява с нови книги със средствата от библиотечни такси, със спечелените проекти към Министерство на културата на РБ, от дарения от различни издателства и частни лица. Провеждат се и се взема участие в различни концерти в България и чужбина.
Народно читалище Христо Смирненски – ул. Копривките 15
Читалището започва своето съществуване през 1935 г. с името „Напредък“ в кв. „Сарайкър“, населен от бежанци от Беломорска Тракия и Македония и чак през 1944 г. след политическите промени то и целият квартал са преименувани на „Христо Смирненски“. При създаването му се присъединява и любителски спортен клуб.
През 2004 г. читалището получава диплом и награда. Разполага с богата библиотека от над 15 хил. тома, има вокални и танцови формации, организира чествания и концерти, отбелязва бележити дати и личности от културната, историческа и военна памет.
Източник: Lost in Plovdiv
Струва ми се, че не е добре застъпен квартал „Тракия“. Има библиотека към читалище „Съвременник“ под болк 141. Това е сайтът им -> http://www.savremennik.com/biblioteka
1.“….В първата част от поредните ни статии по темата за средищата на българската култура ще откроим …“ ЗВУЧИ ПЛАШЕЩО – с таквизи закани почваше Фьодор КараКАЛИНКА периодическите си проповеди преди да се спихне поради некомпетентност…
2.Не е вярно, че „…На 15 септември 1882 г. за читатели е открита библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Тя изпълнява функциите…“ поради простия факт, че такова наименование тя получва дълго след като Вазов го посрещат с триумфална арка назначен за Директор на библиотеката с файтон от Станцията по прашната ул. Станционна, наречена впоследствие на неговото име.